НА ЖИВО

Радио NRD2 Култура

Програма / Култура, Музика

СЛУШАЙТЕ

Тикер в 20:00 ч.

2979

Думите на режисьора Бюрхан Керим в интервю са по повод премиерата на „Обикновено чудо“ от Евгений Шварц в театър „Възраждане“. Един млад мъж, някога мечок, се появява в дома на вълшебник – човек, който се е опитал да се откаже от магията, но сърцето му все още търси чудеса. По думите на Бюрхан Керим любовта е основната тема: „Но има и още – за властта, за саможертвата, родителството...

Виолета Караянева | 30 Май 2025, 17:31 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Думите на режисьора Бюрхан Керим в интервю са по повод премиерата на „Обикновено чудо“ от Евгений Шварц в театър „Възраждане“.

Един млад мъж, някога мечок, се появява в дома на вълшебник – човек, който се е опитал да се откаже от магията, но сърцето му все още търси чудеса. Там, в планинска уединеност, младежът среща принцеса. Двама души, които не искат да се влюбят, а любовта ги връхлита, без да пита. В този свят любовта не е утеха, а проклятие и спасение едновременно. Ако я приемеш – губиш всичко познато. Ако се откажеш – оставаш цял, но празен...

По думите на Бюрхан Керим любовта е основната тема: „Но има и още – за властта, за саможертвата, родителството... Страшно много теми, но всички те като че ли се събират в темата за човека, вписан в една действителност, която не се интересува от човешкото. Опозицията в този спектакъл, антагонистът, е министър-администраторът, който въвежда тоталитарна власт, в която човешкото се отхвърля. Един от основните персонажи – Мечокът, е звяр, преобразен в човек. Цялата пиеса се занимава с това той да остане човек. Това е и преносно, защото пиесата се занимава с това може ли човекът да се запази като човек, със способността да обича, с фантазията си, с това да твори морал, ценности... Може ли да се съхрани човекът в един свят, който го отхвърля и не помага, а върви въпреки него“.

„В тази пиеса нищо не е такова, каквото изглежда. Нито кралят е този крал, който ние си представяме, когато се каже крал, нито придворните... Нито това, което изглежда привидно спокойно и щастливо“, допълва актрисата Жана Рашева. 

В „Обикновено чудо“ сценографията и костюмите са на Никол Трендафилова. Композитор е Христо Намлиев. Участват още Ванеса Пеянкова, Георги Златарев, Георги Няголов, Жана Рашева, Ивайло Драгиев, Йордан Ръсин, Костадинка Аратлъкова, Никола Мутафов, Никол Оташлийска. Преводът е на Георги Арнаудов. Хореограф е Яница Атанасова.

Режисьорът Бюрхан Керим и актрисата Жана Рашева в интервю за дълбочините в пиесата и тяхното преодоляване от екипа, за лекотата, с която се поднасят сериозните теми, и намирането на баланс, за интересното сценографско решение, за любовта, властта, саможертвата, родителството, прошката и чудото.

Г-н Керим, как тази пиеса стигна до Вас и с какво Ви спечели? 

- Още преди време имахме уговорка с директора на театъра Роберт Янакиев да му предлагам текстове. И, докато търсех текстове в библиотеката на НАТФИЗ, попаднах на Евгений Шварц. Бях чувал за него от представлението на Явор Гърдев – „Драконът“, което,  за съжаление, не успях да гледам, но оттам ми беше познат като име. 

Последната пиеса в сборника бе „Обикновено чудо“. Още като започнах да я чета, на десетата страница усетих, че съм свързан с този текст – заради езика, заради персонажите, които са вътре. Хем има една фантастика, която ми е много привлекателна, хем дълбочините вътре се разкриваха много сериозно. Говоря за отделни реплики, които ми казваха нещо, без дори да мога да си ги обясня в онзи миг какво точно значат. Същия ден, прочитайки цялата пиеса, разбрах, че трябва да поставя този текст и точно в този театър.

Лесно преодолими ли са оказаха тези дълбочини, за които говорите?

- Не бих казал лесно, защото като че ли, колкото повече стоим в този материал, толкова повече неща излизат. Защото това, в крайна сметка, е една приказка, и в тази приказка, освен сюжета, освен персонажите, които имат взаимоотношения и конфликти, има и много други неща – като асоциации, като съдържания, докато мислим за конкретен момент.

Например, пише, че свитата е пътувала с карети. Обаче ние имахме възможност да го не направим по друг начин, и изведнъж със сценографката се сещаме с балони. И затова решихме героите да са облечени като авиатори... Можем много да уширим възможностите и с много по-голяма фантазия да подходим към този материал, знаейки къде са упорните точки, центровете, смисловите възли и върху това, с нашата фантазия, да се разгърнем.

Жана Рашева: Няма да бъде невярно, ако кажа, че в тази пиеса нищо не е такова, каквото изглежда. Нито кралят е този крал, който ние си представяме, когато се каже крал, нито придворните... Нито това, което изглежда привидно спокойно и щастливо. Но всичко това става ясно в протежение на самото действие.

Когато човек чете за постановката, остава с впечатлението, че е нещо много тежко, сериозно и дълбоко. Когато гледа, вижда нещо съвсем леко направено, в най-хубавия смисъл. Как се постига този баланс? Търсен ли е този баланс?

- За мен това също беше много привлекателно – да се потопя в материята. В смисловия план на представлението изцяло се движим през дълбоките теми, които стоят, а реализацията е през играта. Например, разбрах, че много смешните моменти могат да служат като ефектно отчуждени. Тоест, актьорът, в тукашната реалност, е много смешен. И в същото време, неговата драма и конфликт са си дълбоки. И в цялата пиеса има една парабола, която много ясно може да се проследи. И това се изгражда не през тежката драма, а през лекотата, през играта, през фантазията... Оказва се много сладка материя – толкова, че да стоим в нея вече два месеца с всички актьори и постановъчния екип.

Интересно е сценографското решение – това бяло пространство, и как то се свързва с темите на пиесата...

- Сценографията за мен беше много интересен процес. Започнахме да я мислим преди година, заедно със сценографката. Моето усещане за тази материя, за тази приказка, е че тя трябва да се случи като фантазия във фантазията на зрителите, не толкова на сцената. И моите насоки бяха, че на сцената не трябва да има нищо. Тя трябва да е празна – никакви реквизити, никаква посуда, нищо битово. Само че, ако няма нищо, това става празната сцена на театър „Възраждане“... И оттам насетне имахме един много дълъг път, в който да стигнем до основното решение в бяло. Сцената да се окаже като един остров, в който се случват всичките неща. Всъщност, това ни е, може би, осмото решение, но мисля, че много добре се получи. 

Относно темите, основната е любовта, но има и още – за властта, за саможертвата, родителството... Страшно много теми, но всички те като че ли се събират в темата за човека, вписан в една действителност, която не се интересува от човешкото. Опозицията в този спектакъл, антагонистът, е министър-администраторът, който в трето действие въвежда тоталитарна власт, в която човешкото се отхвърля. Освен това, един от основните персонажи – Мечокът, е звяр, преобразен в човек. Цялата пиеса се занимава с това той да остане човек. Това е и преносно, защото пиесата се занимава с това може ли човекът да се запази като човек, със способността да обича, с фантазията си, с това да твори морал, ценности... Може ли да се съхрани човекът в един свят, който го отхвърля и не помага, а върви въпреки него.

Жана Рашева: Любовта е основна тема и тя минава през моята героиня разтърсващо. Но има и много други важни теми. Например, нещо, което е важно за моята героиня, е за прошката. Когато срещнеш своята предишна любов – тази, която ти е липсвала цял живот и знаеш, че си се разделил с нея, заради собствената си глупост и лош характер, е много важно след такъв огромен период от време да можеш да простиш – и на себе си, и на човека отсреща.  Ако искаш да има някакво бъдеще в това, и ако въобще си помъдрял от целия този минал живот...

А къде остава чудото?

- Чудото като тема също е нещо много голямо, като един механизъм, който прави невъзможното да стане възможно и да разреши неразрешим проблем.

Чудото в нашия спектакъл е като място, където човек може да пребивава, като свят, в който може да се разтвори. В ежедневието на спектакъла има едни пропуквания, в които човек може да се досети какъв може да е животът и в какво битие може да се впише... Пътят към чудото и отдалечаването от чудото също се оказа много интересно за проследяване.

Автор – Даниел ДимитровОператори – Борислав Бориславов, Даниел ДимитровМонтаж – Валя Ковачева

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Творчески отражения

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин

Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева

КЪМ АБОНАМЕНТА

Много обичам българите, в България се чувствам у дома, каза в интервю филмовият историк и критик от Грузия проф. д-р Звиад Долидзе, който е член на международното жури на дванадесе ...

Публиката ми дава живот, публиката ми дава здраве. Тя е панацеята и универсалното лекарство, което лекува всички болки. Най-вече духа. Това каза в интервю носителят на тазгодишната ...

"На хубавия син Дунав" полетя в космоса по повод 200-годишнината от рождението на австрийския композитор Йохан Щраус, предаде АФП. Прочутият валс бе изпълнен в събота вечерта от В ...

Павел Поппандов получи специалната награда за цялостен принос на дванадесетото издание на Международния кинофестивал за ново европейско кино „Златната липа“ 2025 в Стар ...

Поставиха началото на осемнадесетото издание на Хорови празници „Янко Мустаков“ в Свищов. Те се организират от Община Свищов и Първо българско народно читалище „ ...

               

Очаквам кинофестивалът за ново европейско кино „Златната липа“ да расте, не като обем, а като авторитет и като значение. Не само за България, за Европа и за света. Тов ...

За мен киното днес помага за изграждане на мостове. В нашия разделен и разединен свят, общуването и комуникацията са по-важни от когато и да било. Това каза в интервю унгарско-рум ...

Киното е част от моя живот още от най-ранната ми детска възраст. Това каза в интервю германският автор, режисьор и музикант д-р Клаус Льозер, който е член на журито на 12-ото издан ...

Много обичам българите, в България се чувствам у дома, каза в интервю филмовият историк и критик от Грузия проф. д-р Звиад Долидзе, който е член на международното жури на дванадесе ...

Българският творец Живко Тенев-Gissen представя над 90 снимки на "най-малкия град" в света - Мадуродам, Нидерландия, във фотоизложбата „Малката земя". Експозицията може да бъ ...